anti-HBeAg

Начин на вземане: Венозна или капилярна кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум. Отделеният серум (чрез гел-бариера или отделен, в подходяща епруветка за транспорт) се съхранява и транспортира при (2-8 градуса) до 24 часа.

Условия за вземане: няма

Хепатит В

Маркери за хепатит В (HBV)– заразяването става по полов път, кръвопреливане, медицински манипулации и се предава от майка на дете. Инкубационния период е до 6 месеца.

HBsAg (Австралийски антиген)-основен маркер на инфекцията. С това изледване се доказва наличието на вирус в организма. Ако пациент има назначение HBV или изследване за Хепатит В се има предвид HbsAg. Пациента в този случай ще получи качествен резултат (положителен или отрицателен) за наличието на HBV вирус.HBsAg количествен тест – прави се при доказани носители за HbsAg с цел проследяване на лечението. Пациента в този случай ще получи измереното количество на HbsAg IU/ml.анти – HBsAg – доказва се наличието на антитела срещу HbsAg. Изследват се при пациенти, имунизирани с противохепатитна ваксина. При положителен резултат, пациента не се ваксинира.HBeAg – доказва се наличието на активно размножаване на вируса в организма. Показва активна инфекция. Изледва се при положителни за HbsAg.анти – HBeAg – антитела, които се изследват при хронични хепатити. Появяват се след изчезването на HbeAg.анти-HBcIgM – антитела, които се доказват при остър вирусен хепатит.анти HBc total (anti Hbc) – антитела, които се доказват при прекарана инфекция с хепатит В и остават в организма цял живот. Изследват се преди поставяне на противохепатитна ваксина.Доказване на НВV ДНК с количествен PCR Real Time метод (полимеразно-верижна реакция с отчитане в реално време). Извършва се количествено определяне на вирусната ДНК в копия/мл приравнени спрямо международен стандарт в съответни международни единици/мл (IU/ml). Наличието на НВV ДНК е индикатор за вирусна репликация и съответстващата на това висока инфекциозност. С този метод се определя количествено ДНК при:

всички HbsAg положителни пациенти;
всички HbеAg положителни пациенти;
при повечето anti – HbеAg положителни пациенти;
в някои случаи се доказва ДНК и в проби, отрицателни за HbsAg, но положителни за anti – Hbс IgG – при т.нар. окултни хепатит В вирусни инфекции;
за мониториране на терапия с пегилиран интерферон алфа или нуклеозидни аналози;